Първият календар е от древна Месопотамия и е отпреди 4000 години. Първият ден от годината Акиту бил отбелязан във Вавилон с новолоунието, най-близко до пролетното равноденствие, а в Асирия - съответно до есенното. Гърците
2011-02-28 18:03:39
Първият календар е от древна Месопотамия и е отпреди 4000 години. Първият ден от годината Акиту бил отбелязан във Вавилон с новолоунието, най-близко до пролетното равноденствие, а в Асирия - съответно до есенното. Гърците пък отначало започнали да свързват началото на годината със зимното слънцестоене - 21-24 декември - от V век пр. Хр.
За римляните новата година започвала на 1 април. Тогава встъпвали в длъжност новите консули. Когато обаче, вследствие на голямо въстание против римската власт в Иберия /днешна Испания/, се наложило консулите да заемат постовете си предсрочно - от 1 януари, това се превърнало в традиция. Налагането на християнството през IV век не променя нещата. А на първи април започва да се празнува ‘лъжливата’ нова година и постепенно този ден се превръща в празник на шегите и смеха.
В Египет е създаден най-древният календар в Хелиополис през 4241 г. пр. н.е. Годината там е разделна на 12 месеца и наброява 365 дни. Там обаче новата година започва през юли - месеца на разливането на река Нил. Този календар се използва в Египет до въвеждането на Юлианския през 26 г. пр. н.е.
Китайците съставили свой календар през 2700 г. пр.н.е. Едва 3000 години по-късно там е прието, че годината има 365 и половина дни. От 1949 година в Китай започват да използват Григорианския календар. Въпреки това, и сега има области, където продължават да си служат с цикличния, според който новогодишните тържества, наричани Празник на пролетта, траят 3 дни и се честват през февруари.
Гръцката Нова година е наричана олимпийска. Месец юли 776 г. пр.н.е. било времето не само на първата олимпиада, но и началото на новата система за измерване на времето. Годината започвала през юли, но гръцкият календар бил така объркан, че това можело да се случи и през друг месец. Днес обаче там се празнува на 1 януари.
Римляните поставили началото на летоброенето още при основаването на Рим . През 46 г. пр.н.е. по нареждане на Юлий Цезар в този календар направили реформа - било прието, че годината се състои от 365 дни и 6 часа. Новата година трябвало да се чества на 1 януари. Тържествата обаче започвали още на 17 декември и траели 2 седмици. А през 1582 година Юлианският календар бил заменен от Грегорианския.
Японският календар е древен. Според него всяка година преминава под знака на различен зодиакален символ : тигър, кон, заек, плъх, куче и др. Новогодишният празник в Япония започва на 30 декември и трае до 3 януари, като се отбелязва със 108 камбанни удара.
В индийския календар били определени около 20 различни изходни дати, между които и датата на смъртта на Буда. През 1952 година обаче, специална комисия създала нов календар. Годината наброява 365 дни, но започва на 22 март.
Арабският календар е напълно непонятен за нас . Той започва от 16 юли /преселването на Мохамед/. Затова Нова година трябва да се празнува непременно през юли, но невинаги този празник съвпада с началото на календарната година. Арабският календар е свързан с лунната година, която е с 11 дни по-къса от слънчевата. Ето защо Нова година започва най-различно.
Григорианският календар, който действа днес в повечето страни, също не е съвършен. Към ООН има специална комисия, която е натоварена с неговото усъвършенстване.
В България, Румъния и Гърция православната църква възприема Грегорианския календар през 1968 година. Тогавашният Свети Синод у нас, начело с патриарх Кирил, е взел решението да празнуваме Рождество с по-голямата част от християнския свят. Защо да се мъчат вярващите да посрещат Нова година на постна трапеза? Автор: Тони